Родолюбието е агрегатно състояние на душата.
Агрегатното състояние се променя под давлението на средата, в която се намираме.
Има моменти, в които ти спира дъха има и такива, в които ти завира кръвта.
Но има и моменти, в които се чувстваме горди.
Всеки момент е породен от мисъл преминала в една искрица от всеобщият разум уловена и превърната в действие. Действие изковано от дух и воля, които оставят следа в душевният мир така следата се превръща в пътека, а пътеката в път.
Историята често използва вълните на времето за да заличат следите, а споменът е кратък миг – борба с вълните, но все пак делата остават и колкото са по-големи, колкото повече хора срещнат мисълта си и волята си толкова по-големи са следите.
Такива примери надживели хилядолетията са на върха на пирамидите, но все пак всичко допира до една малка искра, която душата.
Ами, ако всички вложим по една сълза надежда и воля, въпреки на инат на другите?
Ако всички ние създадем заедно нещо, което времето да надживее нима всеобщият мир не би ни помогнал, нима силата ни няма да се утрои?
Заедно можем не само да възпитаме родолюбие в сърцата и душите на децата си, а заедно можем да оставим следа не само в историческата и археологическата карта на света, но и чисто духовен план.
