Стефан Пройнов: Да знаем колко сме компетентни, спрямо останалите, не е въпрос само на самочувствие, това ни помага да разберем кога можем да разчитаме на себе си и кога трябва да потърсим съвет и помощ от някой друг. В бизнеса наемаме по-умни от нас да работят за нас, ако са по-прости за какво са ни, не е ли така? Когато някой бързо забогатял е обграден с умни – по-умни от него, това не го ли комплексира допълнително? Оказва се, че всъщност набеденият бизнесмен не е толкова добър в самооценката си и често им приписваме повече качества, отколкото всъщност притежават. Така се появява и илюзията за превъзходство…
Егото им расте, а с него и глупостите, които правят, а някои глупости костват човешки животи, други разбиват съдби. Случвало ли ви се е да се сблъскате с човек, който няма никаква реална представа за себе си и то не в добрия смисъл на думата? Този човек не е прекалено скромен, за да припознае добрите си качества, а обратното – този човек е прекалено наперен и самоуверен до степен, в която не осъзнава, че всъщност не го бива чак толкова. Обичайно е за хора, оперирани от чувство за хумор, те не разказват вицове. Обичайно е за хора, които са ужасни шофьори, да учат останалите как да карат. Обичайно е и за хора, които не се справят идеално в живота, да дават мъдрите си и непоискани житейски съвети на останалите. Често се оказва, че политиците ни са хора с много по-малко лидерски качества и компетенции в сферата от техните подчинени, например.
Но защо се получава така? И защо я има тази бездна между реалност и представа? Защо невежите хора се мислят за компетентни? Това интересно състояние, което е все по-често срещано в днешно време, може да бъде обяснено с т.нар. „Ефект на Дънинг-Крюгер“ или иначе казано как глупавите са твърде глупави, за да осъзнаят, че са глупави. Някой хора не правят разлика между хитър и глупав, а често хитрите управляват глупавите в живота, но и умните работят за тях. Ето и малка справка какво точно представлява Ефектът. Това е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си. Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание.
Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“. С две думи – хората, „поразени“ от ефекта на Дънинг – Крюгер по правило имат по-нисък интелект, сравнително по-скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция. А някои си позволяват и от името на народа или суверена да говорят като виждаме го на всеки митинг, че то вече протести няма. Интересното е, че ефектът може да порази не само хора с по-малко знания или възприятия за света, той може да достигне до всеки един от нас. Затова в България имаме приказка: „че човек съди за другите по себе си“! Затова и се получават разминаване в резултатите като често грешим, че когато ние сме точни и другите ще са такива с нас. И именно затова е толкова интересен.
По-умните хора забравят, че не всички притежават същите знаят, докато по-необразованите могат да бъдат наясно, че има още много неща, които не знаят. За съжаление в сила е и обратния ефект – компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи. Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите. Стивън Хокинг е бил безкрайно прав в своето изказване, че „главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания“. Самите социални мрежи ни дават трибуна за изграждане на образи, макар и виртуални, и хора с хамелионов характер често създават илюзия за компетентност и експертност в дадена материя. Някои дори биха оприличили и моето поведение в социалните мрежи като такова, но най-важното е да познаваме себе си и както обичам да казвам „да знаем каде се намираме във всяко едно време“. Самоанализът и самооценката трябва да се сверяват според ситуацията и времето за да имаме по-трезва преценка. Ако се надцениш сам ще се смачкаш, ако се подцениш хората ще те смачкат. Левит в псалм 26:1 казва: „Не си правете идоли или кумири, не си издигайте стълбове и не поставяйте в земята си камъни с изображения, за да им се кланяте, защото Аз съм Господ, вашият Бог”. А аз казвам, ”че е най-лесно да си себе си”. Не ти се налага да играеш роли и да натоварваш съзнанието си с излишна информация и емоции. За съжаление идолопоклоничеството и модите и в музиката и спортта в модната индустрия налагат имена и брандове, които леко по-леко се набиват в подсъзнанието на потребителите – на всички нас. Конформизмът е най-големият ни враг, а останалото е подсъзнанието.
То е лекарството за всички болести и самите болести влизат през него било то психически или физическото им отражение. Но социалните мрежи ни дават и модел на общване, които налага норми така наречените стандарти на общността, които ни вкарват в рамки и който наруши стандартите е обречен да плаща данък обществено мнение. Да казваш истината означава да си извън системата и нейните коловози и най-лесно можеш да те заклеймят, че си луд. Но да не се вписваш в модела на едно болно общество може да означава и обратното. Стефан Пройнов: Истинските неща в живота не се намират в социалните мрежи! Светът е оцелял милиони години без Фейсбук! Знанието и познанието не принадлежи на един или двама затова има днес загадки, които не можем да си обясним, а живеем в ерата на информацията. Не е важно да знаеш всичко, а да къде да го намериш или кого да попиташ при нужда.
Стефан Пройнов: Ванга казва „не важно какъв човек си, важно е да си добър човек“!
Стефан Пройнов: Преди много години един човек ми каза една приказка, която не спирам да повтарям „Не е важно да си важен, важно е да си нужен”. На кого сме нужни – на един човек или семейство, или на общност, или на цялата планета, или вселена е въпрос на светоусещане и на това къде сме се поставили и с кого, но не търсете оценката на група хора или Бог приживе, оценките се дават обикновено след смъртта ни. Стефан Пройнов: Надявам се, че съм бил полезен в тази колаборация от думи, дано съм успял да докосна нечия душа.
